„Мумиото лекува. Направо от земята е, много от дълбоко.“ Така го казва местна жителка пред БНР.
Кушла е в Източните Родопи, в община Златоград, на около 100 метра от границата с Гърция. През 70-те години тук са живели над 300 души. Днес кметът Севдалин Хаджиев говори за около 22 души, предимно възрастни. В селото няма магазин, лекар и аптека, а чешмите са проведени преди около дванайсет години.
БНР описва Кушла като единственото находище на мумио в България. Местните го наричат още „сълзите на планината“ и „кръвта на планината“.
Името Кушла означава нещо като плевня. По разказа на кмета хората идвали тук с добитъка през лятото, а зимата слизали към Егейското крайбрежие. След като границата била прекарана, част от семействата останали от едната страна, част от другата. Другата половина на селото е днешната Котили в Гърция.
Никой в селото не знае кой и кога е открил мумиото. Знаят, че са го ползвали баби и прабаби. Най-често го дават при счупвания, а също при ставни болки и стомашни проблеми, и за хора, и за животни.
Думата мумио местните и пресата извеждат от гръцкото „mumia“, запазено тяло. В историята на медицината терминът идва от арабското „mūmiyā“, смолисто вещество, търсено от древността заради лековитите му свойства.